Поп каро

Той предпазливо отвори вратата на стаята. Тя, вече будна, седеше в леглото по потник и неговите къси панталони и старателно редеше карти. Седна внимателно до нея и я целуна по рамото:

– Добро утро! Какво е това?

– Пасианс.

Известно време той я следи мълчаливо.

– А аз кой съм?

– Ти си поп каро.

– А-а-а… – гласът му не изразяваше кой знае какво разбиране. – И какво казват картите?

– Че е твой ред да направиш закуска – закачливо му се засмя тя. – Палачинки!