Category Archives: Разкази

Вълчицата

       Вълчицата тичаше през гората. Зимата вече се усещаше във въздуха. В студа миризмите не се разнасяха толкова надалеч, но бяха по-наситени. Тичаше и с носа си разчиташе какво е ставало в гората, часове преди да се появи. Студът пронизваше дробовете й и изостряше болките от старите й рани. Особено онази на врата, която едва не бе коствала живота й.

       …Тогава все още беше в глутницата. Беше глупава и не умееше да се пази. Харесваше й да е една от многото. Чувстваше се сигурна сред другите и знаеше мястото си. Случи се през един ноемврийски ден. Храната беше малко и често гладуваха. Тъкмо разпределяха малкото плячка, хваната преди минути, когато един вълк се опита да вземе месото й. Тя изръмжа и предупредително го захапа – нормалното предупреждение: “Това е мое! Не го пипай!”. И тогава той се нахвърли върху нея. Изненада я жестокостта му и не можеше да повярва, че я напада един от своите. Забавянето за малко не я уби. Не беше просто сбиване – той търсеше гърлото й. Глутницата не се месеше в двубои. Но всеки път, когато вълчицата се опитваше да отстъпи, за да събере сили, събратята й с ухапвания я връщаха в центъра на двубоя. Когато битката приключи, тя бе толкова обезумяла, че се нахвърли да хапе тези, които бяха спирали отстъпленията й. Глутницата се наежи! Ръмжене и оголени зъби я посрещаха от всички страни… Цялата публикация


Желание

Отпивах от чашата с вино и се опитвах да смеля събитията от последните два часа. Скучаех на многолюдното парти парти в твърде изискана обстановка и сред хора, които не познавам. Кавалерът ми бе изчезнал в тълпата почти веднага. Измъкнах се в градината, съжалявайки за решението си да дойда тук, когато до мен прозвуча:

– Не изглежда да се забавлявате.

Страхотно! Ако този си мисли, че в това ми настроение ще се оставя да бъда въвлечена в поредния безмислен общ разговор… Вдигнах поглед с намерението да разкарам досадният елемент. До мен стоеше мъж с ненатрапващи се черти и определено запомняща се физиономия. Това противоречие ме заинтригува, но не това беше причината да замълча и просто да кимна неопределено. Той ме гледаше съсредоточено и някак вглъбено. Имах неприятното усещане, че някъде по лицето ми е написана биографията ми и в момента той я чете. Цялата публикация


Последен концерт

Тя стоеше в средата на сцената с лека усмивка на устните и гледаше към препълнената зала пред себе си. Изправена на крака публиката я аплодираше.

Великата Белинда приемаше овации за последния си концерт.

Когато станах импресарио на Белинда, тя тъкмо започваше да се издига. Още тогава знаех, че ще бъде една от ненадминатите певици на своето време. Дълги години бях неотлъчно до нея. Наблюдавах стотици нейни концерти скрит зад кулисите, точно както я наблюдавах сега – винаги на разположение, притаен в сянката на съвършенството ѝ. Да се работи за нея бе трудно – беше властна както се очаква от жена от висшето общество и капризна като всеки човек на изкуството. Скоро се превърнах в неин иконом, прислужник, момче за всичко. И често се питах заслужава ли си. Дали просто не се залъгвах, че съм се посветил на музиката, като се отказвам от свой собствен живот, за да задоволявам нечии прищявки. Цялата публикация


Поп каро

Той предпазливо отвори вратата на стаята. Тя, вече будна, седеше в леглото по потник и неговите къси панталони и старателно редеше карти. Седна внимателно до нея и я целуна по рамото:

– Добро утро! Какво е това?

– Пасианс.

Известно време той я следи мълчаливо.

– А аз кой съм?

– Ти си поп каро.

– А-а-а… – гласът му не изразяваше кой знае какво разбиране. – И какво казват картите?

– Че е твой ред да направиш закуска – закачливо му се засмя тя. – Палачинки!
Цялата публикация


Странник

В село замръкна странник. Приютиха го в една къща за през нощта. Никой не го разпитваше за нищо – говореха си всекидневни неща. Сложиха масата и споделиха вечерята с него. Децата скритом го поглеждаха, докато лакомо лапаха от паниците си.

Когато се заситиха, жените станаха да раздигат трапезата, а мъжете се облегнаха назад да изпушат по тютюн. Огънят хвърляше отблясъци през процепа на печката. Разговорът заглъхна и всички обърнаха погледи към странника. Той знаеше какво се очаква от него. Огледа светналите от любопитство детски лица и стаения интерес в очите на възрастните и започна да разказва. Цялата публикация