„Цветя за Алджърнън“ Даниел Кийс (част III)

„Flowers for Algernon“ Daniel Keyes (part III)

12 отчет за тoва, което се случва

23 май. Случи се днес. Алджърнън ме ухапа. Минавах през лабораторията да го видя и когато го извадих от клетката, той заби зъби в ръката ми. Сложих го обратно и известно време го наблюдавах. Беше неспокоен и раздразнителен.

24 май. Бърт, който отговаря за опитните животни, съобщи, че Алджърнън се променя. Става необщителен, отказва да минава през лабиринта. И не се храни. Всички са в недоумение какво може да значи това.

25 май. Сами хранят Алджърнън, който вече отказва да решава задачата със сменящите се ключалки. Всички ме отъждествяват с него. В известен смисъл ние и двамата сме “първи”. Всички се преструват, че поведението на Алджърнън не е предвестник на влошаването на собственото ми състояние. Но е трудно да се скрие фактът, че някои от животните, подложени на същата операция, се държат странно.

Д-р Щраус и д-р Немюр ме помолиха повече да не идвам в лабораторията. Знам за какво си мислят, но не мога да се съглася с тях. Не съм се отказал от намерението си да развия изследванията им. При цялото ми уважение към тези достойни учени, прекрасно осъзнавам пределите на възможностите им. Ако съществува някакво решение, трябва да го открия сам. Напълно неочаквано факторът време придобива голяма важност за мен.

29 май. Осигуриха ми лаборатория и разрешиха да продължа изследванията. Някои неща вече се изясняват. Работя по цели денонощия. Сложиха ми легло в лабораторията. Голяма част от времето, което съм предвидил за водене на записки, отива за забележки, които държа в отделна папка. Но понякога по навик изпитвам необходимост да излагам в писмена форма своите мисли и чувства.

Намирам, че изчисляването на интелигентността е изключително интересна област за изследване. Ето къде могат да се приложат всички придобити от мен знания. В определен смисъл това е проблем, към който съм имал отношение през целия си живот.

31 май. Д-р Щраус смята, че работя твърде интензивно. Д-р Немют казва, че се опитвам да вместя в няколко седмици изследвания, за които е нужен цял живот. Знам, че имам нужда от почивка, но някакъв вътрешен импулс не ми дава да спирам. Трябва да знам ще се случи ли същото и с мен. И ако да – кога.

4 юни.

Писмо до д-р Щраус   (копие)

Уважаеми д-р Щраус!

Изпращам Ви в отделен плик ръкописа от моята работа, която нарекох “Ефектът на Алджърнън-Гордън: изследване структурата и функциите на изкуствено повишения интелект”. Бих искал да се запознаете с него и да го публикувате.

Както виждате, експериментите ми са завършени. Включил съм в доклада всички изведени от мен формули, а в приложението към него – математическия анализ. Всичко това, разбира се, трябва да бъде проверено.

Изхождайки от това, колко важно е за Вас и за д-р Немюр (има ли нужда да споменавам, че за мен също?), аз самият десетки пъти проверявах и препроверявах резултатите от изследванията, с надежда да открия грешка. За съжаление констатирах, че не мога да открия такава. И все пак, от гледна точка на науката се радвам, че внасям своята лепта в съвкупността от знания за функциите на главния мозък и законите, на които се подчинява изкуственотo повишаване на интелекта.

Помня как веднъж ми казахте, че провалът или опровергаването на една теория имат толкова важно значение за прогреса на науката колкото и успехът. Сега разбирам колко прав Сте били. И все пак съжалявам, че собственият ми принос в тази област напълно зачерква труда на двама души, които така високо ценя.

Искрено Ваш: Чарлз Гордън

Прилагам доклада.

5 юни. Трябва да се държа. Фактите и проведените от мен експериманти не оставят съмнение, и най-сензационните аспекти на собствения ми бърз подем не опровергават това, че утроеният IQ по хирургичен път по метода на д-р Щраус и д-р Немюр трябва да се разглежда като откритие, което понастоящем е малко или дори изобщо неприложимо.

Преглеждайки записи и други материали, отнасящи се до експеримента с Алджърнън, виждам, че макар и физически да се намира във все още ранен стадий на развитие, умствено той регресира. Двигателната му активност е отслабена; наблюдава се намаляване на функциите на жлезите с вътрешна секреция и ускоряване процеса на загуба на координация.

Налице са симптоми на прогресираща амнезия.

Както съм посочил в доклада, тези и други показатели за влошаване на физическото и умствено съсътояние могат да бъдат предвидени с помощта на изведените от мен формули с почти стопроцентова точност.

Стимулиращата хирургическа интервенция, на която и двамата бяхме подложени, е довела до увеличаване интензивността и ускоряване на всички умствени процеси. Непредвидените явления, които си позволих да нарека “Ефект на Алджърнън-Гордън”, се явяват логическо следствие от ускоряването на мисловния процес. Тази хипотеза може да се формулира накратко така: Интелектът, повишен изкуствено, след известно време се понижава със скорост право пропорционална на степента на повишаването му.

Струва ми се, че това само по себе си е важно откритие. По всички данни, моята собствена умствена деградация ще протече много бързо.

Вече започвам да забелязвам признаци на емоционална неустойчивост и отслабване на паметта – първите симптоми на края.

10 юни. Влошаването прогресира. Ставам разсеян. Преди два дни почина Алджърнън. Аутопсията доказа правилността на моите предвиждания. Теглото на мозъка му е намаляло, открихме изглаждане на мозъчните гънки, а също задълбочаване и разширяване на браздите.

Предполагам, че с мен се случва или скоро ще се случи същото.

Сложих трупчето на Алджърнън в кутийка от сирене и го погребах в задния двор. Плаках.

15 юни. Отново идва д-р Щраус. Не пожелах да му отворя и го помолих да си ходи. Искам да ме оставят на мира. Станал съм обидчив и раздразнителен. Чувствам как тъмнината се сгъстява. Трудно ми е да изхвърля от главата си мисълта за самоубийство. През цялото време си напомням, колко важен ще се окаже в последствие този интроспективен дневник.

Но колко странно е усещането да вземеш в ръцете си книга, която с удоволствие си чел преди по-малко от месец и да откриеш, че напълно си я забравил. Помня какъв велик мислител ми се стори Джон Милтън, но когато днес се опитах да чета “Загубеният рай”, не разбрах абсолютно нищо. Толкова се вбесих, че запокитих книгата в другия край на стаята.

Трябва да опитам да запазя нещичко. Нещо от онова, което узнах за даденото ми време. О, Господи, не ми отнемай всичко…

19 юни. Понякога вечер излизам на разходка. Миналата нощ не можах да си спомня къде живея. Доведе ме един полицай. Имам чувството, че някога, много отдавна, това вече ми се е случвало. Продължавам да се убеждавам, че съм единствения човек в света, който може да опише какво ми се случва.

21 юни. Защо губя паметта си? Трябва да се боря. По цели дни лежа в леглото, без да знам кой съм и къде се намирам. После изведнъж всичко се връща. Странностите на амнезията. Симптомите на старостта – връщам се в детството. Колко безпощадно логично! Узнах толкова много и така бързо. А сега интелектът ми се понижава с огромна скорост. Няма да го допусна. Ще се боря. Не мога да прогоня спомена за момчето в закусвалнята, за тъпото изражение на лицето му, глупавата усмивка, за хората, които му се присмиваха. Не… моля… само не и това… отново…

22 юни. Забравям какво съм учил неотдавна. Изглежда всичко се развива по класическия принцип – първо се забравя това, което е било усвоено последно. Всъщност, това закон ли е? По-добре да прочета още веднъж…

Препрочитах доклада си за “Ефекта Алджърнън-Гордън” и сякаш го е писал някой друг. Някои раздели дори не разбрах.

Постоянно се спъвам в разни предмети и ми е все по-трудно да печатам на машина.

23 юни. Отказах се от машината. Координацията ми е лоша. Усещам, че се движа все по-бавно. Днес бях потресен. Взех статията на Крюгер “Über psychische Ganzheit” (“За психическото Съвършенство”) – използвах я за изследванията си – за да видя няма ли да ми помогне да се ориентирам в същината на моя труд. Отначало помислих, че не съм добре със зрението. После осъзнах, че вече не разбирам немски. Опитах и с други езици. Всичко е изчезнало.

30 юни. Мина седмица докато се реша да пиша отново. Всичко постепенно се изплъзва като пясък между пръстите ми. Повечето от книгите сега са ми твърде трудни. Вбесяват ме, защото зная, че преди някакви си седмици ги четях и разбирах.

Отново и отново си внушавам, че трябва да продължавам да пиша отчетите си, за да може случващото се с мен да стане известно на останалите. Но е все по-трудно да намирам думите и да си спомням как се пишат. Налага ми се да гледам в речника даже простите думи и заради това се ядосвам на себе си.

Доктор Щраус идва почти всеки ден, но аз му казах, че не искам да виждам никого и с никого не желая да разговарям. Той се чувства виновен. Останалите също. Но аз никого не виня. Знаех как може да завърши това. И все пак боли…

7 юли. Не зная къде отиде седмицата. Само зная, че сме неделя защото виждам как хората отиват на църква. Струва ми се цялата седмица съм я пролежал но помня, че мисиз Флин няколко пъти ми донесе да ям. През цялото време си повтарям че нещо трябва да направя но после забравям, а може да е по-лесно да не правя това което си казвам че трябва да направя.

Тези дни често си мисля за мама и тате. Намерих снимка на нас тримата на плажа. Баща ми държи под мишница голяма топка, а мама ме е хванала за ръка. Не ги помня такива като на снимката. Помня че тате беше почти винаги пиян и се караше с мама за пари.

Той рядко се бръснешеи винаги ми дращеше на лицето като ме прегръщаше. Мама каза че е умрял, но братовчеда Милти каза че чул родителите му да говорят че баща ми избягал с друга жена. Когато попитах мама тя ме зашлеви и каза че баща ми е мъртъв.

Май никога няма да разбера, но чесно казано ми е все тая. (Веднъж каза, че ще ме заведе във ферма да видя кравите но така и не го направи. Никога не изпълняваше обещанията си…)

10 юли. Хазайката мисиз Флин се безпокои за мен. Казва че като се излежавам така по цял ден и нищо не правя й напомям за сина й точно преди да го изгони от къщи. Каза че не обича безделници. Ако съм болен е едно но ако съм безделник това вече е съвсем друга работа и тя подобно нещо няма да търпи.

Казах й че мисля че съм болен.

Старая се да чета помалко всеки ден повечето раскази но трябва много пъти да чета едно и също място защото не разбирам какво означава. И ми е трудно да пиша. Знам че трябва да гледам всички думи в речника но това е много трудно а през цялото време съм толкоз уморен.

После реших че вместо дълги трудни думи ще пиша само лесни. Това пести време. Веднъж седмично слагам цветя на гроба на Алджърнън. Мисиз Флин мисли че съм се чалнал щом нося цветя на миши гроб но й казах че Алджърнън е особена мишка.

14 юли. Отново неделя. Няма какво да правя защото теливизора ми се счупи и нямам пари за поправка. Май изгубих чека от лабраторията за този месец. Не помня.

Ужасно ме боли глава и аспирина почти не ми помага. Мисиз Флин вижда че наистина съм болен и й е жал за мене. Тя е много добра жена стига само някой да се разболей.

22 юли. Мисиз Флин извика някакъв чуж доктор. Уплашила се че умирам. Казах на доктора че не съм толкоз болен само понякога забравям всичко. Той ме попита имам ли приятели или роднини и аз отговорих че никой си нямам. Казах му че преди имах приятел Алджърнън но той беше мишка и ние често се състизавахме. Той ме погледна някак странно сякаш помисли че съм луд.

А като му казах че съм бил гении се усмихна. Говореше с мене сякаш съм малко дете и намигна на мисиз Флин. Разсърдих се и го изгоних защото ми се потиграваше като другите преди.

24 юли. Вече нямам пари и мисиз Флин казва че трява някъде да работя за да си плащам квартирта а не съм плащал повече от два месеца.

Не мога да правя нищо освен работата която вършех в “Компания за произвоство на пласмасови кутии – Донеган”. Не искам да се връщам там, защото ме познаваха когато бях умен и можеби ще ми се смеят. Но не зная какво друго да правя да изкарам пари.

25 юли. Гледах някои от старите ми отчети и много странно но не мога да прочета какво съм писал. Расчитам някои от думите но не ги разбирам.

Мис Киниен идва и стоя пред вратата но аз й казах ей вървете си не искам да ви виждам. Тя се расплака и аз също но не я пуснах щото не исках да ми се присмива. Казах й че вече не я харесвам. Казах й че повече не искам да съм умен. Това не е истина. Още я обичам и още искам да съм умен, но трябваше да й кажа тъй за да си тръгне. Тя платила на мисиз Флин за стаята ми. Не искам така. Трява да си намеря работа.

Моля ви направете така че да несе разуча да чета и пиша.

27 юли. Мистър Донеган беше много добър когат отидох във фабриката и го помолих отново да ме вземе за чистач. Отначало ме гледаше с недоверие но му расказах какво ми се е случило и той много се огорчи сложи ръка на рамото ми и каза Чарли Гордън ти си мъшко момче.

Сички ме гледаха като слязох долу и почнах да мия като едно време. Казах си Чарли ако ти се смеят ти не се обиждай ами си спомни че те не са толкоз умни както ти се струваше навремето. Освен това преди те ти бяха приятели и ако са ти се присмивали туй не е нищо щото и са те обичали също.

Един от работниците когот са взели след като си тръгнах се пошегува и каза ей Чарли чух че си много умен тип направо кат професор. Я земи кажи тука нещо умно.

Стана ми лошо но тогаз се появи Джо Керп хвана го за яката и каза остави го намира ти пършиф шегажия да не ти извия врата. Не очаквах че Джо ще застане на моя страна и си мисля че той ми е истински приятел.

После при мене дойде Франк Райли и каза Чарли ако някой те тормози или иска да те излъже извикай мене или Джо и ще си поприказва отблизо с юмруците ни.

Казах му благодаря ти Франк и се задъхах и тряваше да изляза от склада щото да не види как плача. Хубаво е да имаш приятели.

28 юли. Днес направих глупост и забравих че вече не ходя в класа на мис Киниен във учлището за възрасни. Влязох във стаята и седнах на старото си място а тя ме погледна страно и каза Чарлз.

Не си спомням някога да ми е казвала тъй казваше ми просто Чарли и ас й казах привет мис Киниен потготвил съм си урока само дето загубих книшката по коят се учим да четем. Тя се расплака и исбяга от стаята и сички ме гледаха тогаз видях че са съвсем други хора а не с които учих преди.

После си спомних нещо за опирация и как станах умен и си казах Боже мой ас наистина се правя на Чарли Гордън. Тръгнах си преди тя да се е върнала.

Затуй напускам Нюйорк завинаги. Не искам пак да направя нещо таквоз. Не искам мис Киниен да ме сажалява. Във фабриката сички ме сажаляват и ас и туй неискам затуй ще ида някъде дето никой не знай че Чарли Гордън някога е бил гении а сега даже не може да чете книги и да пише добре.

Земам със себе си две книшки и даже и да немога да ги чета много ще се упражянвам и може и да не забравя сичко дето съм научил. Ако ама много се старая може даже да стана малко поумен от преди опирацията. Имам си заешка опашка и късметлиско пени и може те да ми помогнат.

Мис Киниен ако някой прочите това не ме сажалявайте ас много се радвам че исползвах още един шанс да стана умен щото научих много различни неща а преди даже не знаех че ги има и съм благодарен че поне за минутка успях да ги видя.

Незная защо станах пак глупав и какво направих не така може да е щото не се стараех много силно. Но може ако се старая и много се упражнявам да стана малко поумен и да зная какво значат сички думи. Спомням си малко как ми беше приятно да чета синята книшка със скъсаната корица. Затуй непремено  през цялото време ше се старая да стана умен за да ми е пак толкоз хубаво. Иска ми се да съм такъв още сега и ако стане ще седна и само ще чета. И все пак ас сигурно съм първия в света глупак който е открил нещо важно занауката. Помня че нещо направих самоче не помня какво. Май направих нещо за сички глупави хора като мене.

Збогом мис Киниен и доктор Щраус и сички.  P.S. Моля кажете на доктор Немюр да не се сърди когат му се присмиват и ще има повече приятели. Не е трудно да имаш приятели ако даваш на хората да ти се смеят. Там дето отивам ще имам много приятели.

P.P.S. Ако имате възможнос моля сложете малко цветя на гроба на Алджърнън който е в задния двор…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: