„Цветя за Алджърнън“ Даниел Кийс (част II)

„Flowers for Algernon“ Daniel Keyes (part II)

16 април. Днес, научих  з а п и т а й к а т а, ето каква е (,) точка с опашчица, Мис Киниен, казва че е важна, защото, запитайката, прави, написаното, по добро,

17 април. Сложил съм запетаите неправилно. Те са препинателни знаци. Мис Киниен ме кара да гледам дългите думи в речника за да се науча да ги пиша. Попитах я защо щом могат да се четат. Тя каза това е включено в обучението ти затова вече ще гледам всички думи за които не съм сигурен как се пишат. Заради това писането се забавя но мисля че запомням. Трябва да погледна думата само веднъж и вече знам как да я пиша. Затова написах правилно препинателен знак. (Така е написано в речника.) Мис Киниен казва че точката също е препинателен знак и че има още много други знаци които трябва да науча.

Всички знаци трябва, да се употребяват “заедно тя, ми показа как, да го правя; и сега мога! да слагам препинателните, знаци заедно. когато! пиша? Има много! правила? които трябва? да науча; но те са ми в гла’вата.

Харесвам Уважаемата мис Киниен (така се пише в делови писма, ако някога стана делови човек) защото тя’ винаги всичко ми обяснява” когато – питам. Тя е ге’ний! Искам! да съм, умен” като нея;

(препинателните знаци са смешни)

18 април. Колко съм глупав! Изобщо не съм разбрал за какво е говорила. Снощи прочетох учебника и загрях, че мис Киниен се е опитвала да ми обясни същото, но тогава не съм го разбрал. Станах посред нощ и в главата ми всичко се проясни.

Мис Киниен каза, че ми е помогнал телевизорът, който работи докато спя.

20 април. Зле ми е. Не като да ми трябва доктор, а сякаш в гърдите ми е празно като че ли са ми извадили вътрешностите и освен това имам киселини.

Не мислех да пиша за това, но мисля, че все пак трябва да го направя, защото е важно. Днес за първи път не отидох на работа и останах у дома.

Снощи Джо Керп и Франк Райли ме поканиха на вечеринка. Имаше момичета и няколко човека от фабриката. Спомних си колко зле ми беше предния път, когато пих твърде много, затова казах на Джо, че не искам да пия. Вместо алкохол той ми даде чиста кока-кола. Имаше странен вкус, но помислих, че просто имам неприятен вкус в устата.

Отначало беше много весело. Джо каза, че трябва да танцувам с Елин и тя ще ме научи на разни “па”. Няколко пъти паднах и въобще не разбрах защо, след като освен нас с Елин никой друг не танцуваше. И все се спъвах, защото през цялото време някой ми подлагаше крак.

Ставайки видях на лицето на Джо такова изражение, че почувствах нещо странно в стомаха.

– С него направо можеш да си умреш – каза едно от момичетата.

Всички се разхилиха.

– Не съм се смял толкоз от оная вечер в Макси, когато го пратихме за вестник и се ометохме – каза Франк.

– Не, ама погледнете го само! Колко е почервенял.

– Той се изчервява. Чарли се изчервява!

– Хей, Елин, какво направи на Чарли? Никога не съм го виждал такъв.

Не знаех какво да правя, къде да се скрия. Всички ме гледаха и се смееха и се почувствах сякаш стоя там чисто гол. Искаше ми се да се скрия някъде. Избягах на улицата и повърнах. После тръгнах към къщи. Странно как никога не съм забелязвал, че на Джо, Франк и другите им харесва да ме мъкнат със себе си, за да ми се подиграват. Сега разбирам какво имат предвид под “да се правиш на Чарли Гордън”!

Срамувам се.

10 отчет за тoва, което се случва

21 април. Още не съм тръгнал на работа. Помолих мисиз Флин, хазайката, да се обади във фабриката и да каже на м-р Донеган, че съм болен. Напоследък мисиз Флин ме гледа много странно – сякаш се страхува.

Мисля, че е добре, дето разбрах как всички ми се присмиват. Много мислих. Това е така, защото съм толкова смотан и даже не забелязвам кога върша глупости. Хората си мислят, че е смешно, когато глупавият човек не може да прави всичко като тях.

Във всеки случай вече разбирам, че с всеки ден ставам по-умен. Знам препинателните знаци и мога да пиша правилно. Харесва ми да търся в речника трудни думи и успявам да ги запомня. Сега чета много и мис Киниен казва, че чета много бързо. Понякога дори разбирам за какво става въпрос и го запомням.

Мис Киниен казва, че освен история, география и математика, ще уча и чужди езици. Доктор Щраус ми даде няколко нови ролки с ленти, за да ги зареждам, когато си лягам.

Днес съм доста по-добре, но, струва ми се, все още малко се сърдя на хората за това, че винаги са ми се присмивали и ме правеха за посмешище, защото бях глупав. Когато, както казва д-р Щраус, поумнея и моят IQ 68 се утрои, може би ще стана като останалите и хората ще ме обичат, и ще се отнасят приятелски.

Не съм много наясно какво е IQ. Д-р Немюр казва, че IQ измерва степента на умствени възможности на човека – като везните в аптеката. Но д-р Щраус не беше съгласен и каза, че IQ не е мярка за интелекта. Каза, че IQ показва нивото на интелекта като цифри на мензурка. По тях се разбира още колко течност трябва да се добави, за да се напълни.

А когато попитах Бърт, който проверява интелигентността ми и се грижи за Алджърнън, той каза, че и двамата не са прави (но трябваше да обещая, че пред тях – нито дума). Бърт казва, че IQ измерва различни неща, в това число и нещо от това, което човек е успял да изучи и че, честно казано, този IQ е глупост.

И до днес не зная какво точно е IQ, с изключение на това, че моят скоро ще надмине 200. Замълчах си, но все пак не ми е ясно как ще разберат колко е нечий IQ, като си нямат представа какво е той или къде се намира.

Д-р Немюр каза, че утре трябва да мина теста на Роршах. Интересно това какво е.

22 април. Разбрах какво е Роршах. Това е тестът, който правих преди операцията – онзи същият с петната на картончетата. И го провеждаше същият човек.

– И така, Чарли – каза той, – веднъж вече си виждал тези карти, помниш ли?

– Разбира се, че помня.

По тона ми той разбра, че се засегнах и това явно го изненада.

– Да, наистина. А сега искам да погледнеш ето тази карта. Какво може да е това? Какво виждаш на нея? Хората виждат в тези петна най-различни неща. Кажи на какво ти напомня, за какво те кара да мислиш?

Бях потресен. Думите му бяха напълно неочаквани за мен.

– Искате да кажете, че в тези петна няма никакви картинки?

Той се намръщи и свали очилата си.

– Не разбрах?

– Картинки. Скрити в петната. Предния път ми казахте, че всички ги виждат и искахте и аз да ги намеря като останалите.

Той каза, че предишния път ми е казал почти същото. Не му повярвах и все още подозирам, че нарочно ме пързаля, за да се позабавлява. Или… вече в нищо не съм сигурен… Нима е възможно да съм бил  т о л к о в а  слабоумен?

Бавно разгледахме картите. На една от тях петното приличаше на двойка прилепи, които носят нещо. На друга приличаше на мъже, биещи се с шпаги. Измислях всевъзможни неща. Мисля, че се увлякох. Но вече не му се доверявах и през цялото време въртях картите ту така, ту иначе и даже ги оглеждах от обратната страна, за да проверя дали там няма нещо, което е трябвало да забележа.

И до сега не виждам смисъл в този тест. Всеки може да излъже, измисляйки си неща, които всъщност не вижда. Той откъде може да знае дали не го водя за носа и не разказвам за неща, които изобщо не са във въображението ми? Може би ще разбера, когато д-р Щраус ми разреши да чета психология.

25 април. Измислих как да се разместят машините във фабриката и м-р Донеган казва, че това ще му спести 10 000 долара годишно за работна сила и увеличаване на продукцията. Даде ми 25 долара премия.

Поканих Джо Керп и Франк Райли да закусим заедно, за да отбележим събитието, но Джо каза, че трябва да купува нещо за жена си, а Франк каза, че ще закусва с братовчедка си. Мисля, че трябва да мине известно време, за да свикнат с промените в мен. Всички като че ли се страхуват. Когато се доближих до Емос Борг и го потупах по рамото, той направо подскочи.

Хората почти не разговарят с мен и не се шегуват както преди. Затова и на работа ми е някак самотно.

27 април. Престраших се и поканих мис Киниен да хапне с мен утре вечер и  да отпразнуваме премията ми.

Отначало тя се колебаеше дали е редно, но аз попитах д-р Щраус и той каза, че всичко е нормално. Д-р Щраус и д-р Немюр очевидно не се разбират добре. Постоянно спорят. Снощи, когато влязох в кабинета, за да питам за обяда с мис Киниен, чух как си крещяха. Д-р Немюр твърдеше, че това е неговият експеримент и неговите изследвания, а д-р Щраус крещеше в отговор, че е вложил в работата им не по-малко от д-р Немюр, тъй като той ме е намерил чрез мис Киниен и че той е направил операцията. Някой ден, заяви той, хиляди хирурзи по целия свят ще използват на практика разработения от тях метод.

Д-р Немюр иска в края на месеца да публикува резултатите от експеримента. Д-р Щраус смята, че за по-голяма сигурност е редно да изчакат още малко. Той заяви, че д-р Немюр се интересува повече от катедрата по психология в Принстън, отколкото от самия експеримент. Д-р Немюр каза, че д-р Щраус не е нищо повече от опортюнист, който в преследване на славата се опитва да лежи на чужди лаври и той (д-р Немюр) няма да го носи на гърба си.

След като излязох усетих, че ме побиват тръпки. Не знам защо, но като че ли за първи път видях и двамата в истинската им светлина. Помня, Бърт казваше, че жената на д-р Немюр е същинска вещица и през цялото време го тормози. Бърт каза, че мечтата на живота й е да има известен съпруг.

Наистина ли д-р Щраус се опитва да се издигне на чужд гръб?

28 април. Не разбирам, как не съм забелязал колко красива е мис Киниен. И е само на 34 години. Има кафяви очи и мека кестенява коса, събрана на кок на тила.

Вероятно, понеже още от самото начало тя ми изглеждаше недостижимо гениална – и много, много стара. А сега, с всяка наша среща тя става все по-млада и по-привлекателна.

Хапнахме и дълго си говорихме. Разсмях се, когато ми каза, че напредвам много бързо и скоро ще я оставя зад себе си.

– Истина е, Чарли. Вече четеш по-добре от мен. С един поглед прочиташ цяла страница, а за същото време аз схващам едва няколко реда. И, четейки, запомняш и най-малките подробности. А аз, в най-добрия случай, си спомням само общия смисъл на прочетеното.

– Аз не се чувствам умен. Има толкова много неща, които не разбирам.

Тя извади цигара и аз й подадох огънче.

– Трябва да бъдеш малко по-търпелив. За нещата, които на теб ти отнемат някакви си дни и седмици, при нормалните хора е нужен половин живот. Ти попиваш знания като огромна гъба. Факти, цифри, всевъзможна информация. И скоро ще започнеш да съпоставяш всичко това. Ще осъзнаеш взаимодействието между отделните области на знанието. Съществуват много нива, Чарли – това са стъпала на огромна стълба, които водят все по-високо и ти все по-добре ще опознаваш обкръжаващия те свят.

Тя помръкна.
– Само се надявам…

– Какво има?

– Няма значение, Чарли. Просто се надявам, че съветвайки те да се решиш на това, не съм направила грешка.

Аз се разсмях.

– Как може да говорите така? Всичко се развива както трябва. Дори Алджърнън е все още умен.

Известно време седяхме мълчаливо и аз разбрах какво има предвид. Мислеше ми се за тази възможност, колкото на старец за смъртта. Знаех, че това е само началото. И разбирах какво има предвид под стъпала, защото вече преодолях някои от тях. При мисълта, че ще я надмина, ми стана тъжно.

Влюбен съм в мис Киниен.

11 отчет за тoва, което се случва

30 април. Вече не работя в “Компания за производство на пластмасови кутии – Донеган”. М-р Донеган заяви, че за всички ще е по-добре, ако се махна. Заради какво ме намразиха?

За първи път разбрах, когатo м-р Донеган ми показа подписката. 840 подписа – всички, които имат някакво отношение към фабриката…

Отново изгарям от срам. Този мой нов интелект издигна стена между мен и всички, които познавах и обичах. Преди ми се присмиваха и ме презираха заради глупостта и невежеството ми; сега ме мразят заради знанията и съобразителността ми. Господи, какво всъщност искат от мен?

Изхвърлиха ме от фабриката. Сега съм по-самотен от когато и да било…

15 май. Д-р Щраус ми е страшно ядосан, че две седмици не съм писал отчетите си. По своему е прав, сега лабораторията редовно ми изплаща обезщетение. Обясних му, че бях твърде зает – четох и мислих много. Когато споменах, че процесът на писане е твърде муден и ме кара да губя търпение, той ме посъветва да се науча да печатам на машина. Сега писането е значително по-леко – печатам 75 думи в минута. Д-р Щраус непрекъснато ми напомня за необходимостта да пиша и говоря по-просто, за да могат да ме разберат останалите.

Миналия вторник  двамата с Алджърнън се явихме като демонстрация на заседание на Конгреса на Американската асоциация на психолозите. Предизвикахме истинска сензация. Д-р Немюр и д-р Щраус са много горди с нас.

Подозирам, че д-р Немюр, който е на 60 (10 години е по-стар от д-р Щраус), счита, че трябва веднага да пожъне плодовете на труда си. Това несъмнено е в резултат от натиска от страна на мисиз Немюр.

Въпреки първоначалното ми впечатление осъзнавам, че д-р Немюр съвсем не е гений. Има голям потециал, но му пречи липсата на увереност в собствените му възможности. Той иска хората да го смятат за гений. Затова за него е важно работата му да получава признание. Според мен д-р Немюр не желае да отлага, именно защото се бои, че някой друг може да направи аналогично откритие и да го лиши от честта да бъде пръв.

Затова пък д-р Щраус може да бъде наречен гений, въпреки усещането ми, че знанията му са твърде ограничени. Обучавали са го в традициите на тясната специализация.

Бях потресен, когато разбрах, че от всички древни езици владее само латински, гръцки и древноеврейски и почти не познава висшата математика извън границите на елементарните вариационни изчисления. Когато ми го сподели, почувствах някакво раздразнение. Имах чувството, че ме е заблуждавал, криейки от мен тази страна на личността си, за да ме накара да го мисля не за такъв какъвто е (което, както открих, е присъщо за много хора).

Явно карам д-р Немюр да се чувства неловко. Понякога, като опитам да го заговоря, той само странно ме гледа и се извръща. Дори отначало се сърдех, докато д-р Щраус не ми обясни, че заради мен д-р Немюр е получил комплекс за малоценност. Аз мислех, че ми се подиграва, а реагирам много остро, когато ми се присмиват.

Как да предположа, че толкова уважаван психолог-експериментатор като д-р Немюр не знае нито хинди, нито китайски? Та това е нелепо, като се има предвид, че изследванията, провеждани сега в Индия и Китай, са точно в неговата област.

Попитах д-р Щраус как Немюр ще опровергае Рахаджамати, който критикува неговия метод и резултатите от изследванията му, ако не може да прочете трудовете му. Странното изражение на лицето на д-р Щраус можеше да означава, че или не иска да каже на Немюр какво пишат в Индия, или – което много ме обезпокои – че сам не знае за това.

18 май. Развълнуван съм. Вчера вечерта срещнах мис Киниен – не я бях виждал повече от седмица. Стараех се да не засягам високоинтелектуални въпроси и говорех на прости всекидневни теми, но тя обезпокоено ме погледна и попита какво разбирам под изменение на математическия еквивалент в Петия концерт на Доберман.

Когато се опитах да й обясня, тя ме спря и се разсмя. Подозирам, че не разговарям на подходящо ниво. Каквато и тема да засегнех, не можех да намеря общ език с нея. Виждам, че вече почти не мога да общувам с хората. Добре че на света има книги, музика и проблеми, за които мога да мисля.

20 май. Без инцидента с разбитите чинии така и нямаше да забележа 16-годишния мияч на чинии в закусвалнята, където вечерям.

Чиниите с грохот се разсипаха на пода, пръснаха се на парчета и на всички страни под масите полетя разбит бял порцелан. Объркан и стреснат, младежът замръзна, здраво стискайки празния поднос. Свиркането и подвикванията на посетителите (викове: “Лелее, язък за чиниите!”, “Честито!”, “Няма да изкара дълго тук…”, които неизменно се надигат в ресторантите при такива случаи) като че ли още повече го смутиха.

Когато привлечен от шума се появи собственикът, момчето се сви от страх, сякаш очакваше да го бият, и вдигна ръце напред, за да се предпази от евентуален удар.

– Добре, добре, глупако – завика собственикът, – не стой като истукан! Вземай метлата и премети тази кочина. Метлата… метлата, идиот такъв! В кухнята е. И да не остане и прашинка.

Момчето разбра, че не възнамеряват да го наказват. Изплашеното му изражение се стопи и връщайки се с метлата, за да измете, той вече се усмихваше и нещо си мърмореше. Някои от най-заядливите посетители се забавляваха да пускат забележки по негов адрес.

– Я виж, синко, там отзад има голямо парче…

– Хайде още веднъж…

– Ааа, хич не е глупав той. Да ги строши е по-лесно, отколкото да ги мие…

Празният му поглед се местеше от един забавляващ се зрител на друг и лицето му малко по малко попиваше техните усмивки, докато накрая сам неуверено се ухили на шегите, които вероятно дори не беше разбрал.

При вида на тази тъпа неизразителна усмивка, широко отворените детински очи, в които неувереността се съчетаваше с горещо желание да угоди, сърцето ми бе пронизано от остра болка. Те му се присмиваха, защото беше умствено изостанал.

Аз също му се смеех.

Изведнъж ме обхвана ярост. Скочих и закрещях:

– Млъкнете! Оставете го на мира! Той не е виновен, че нищо не разбира! Не е по силите му да бъде друг! За бога… та той е човек!

В помещението се възцари тишина. Проклинах се за това, че избухнах и направих сцена. Стараейки се да не гледам към момчето, платих сметката си и излязох от закусвалнята без да съм докоснал храната. Срамувах се заради двама ни.

Странно как хората с нормална психика, които никога не биха закачили сакатия, родил се без ръка, крак или око, същите тези хора с лекота оскърбяват човек с вродена умствена изостаналост. Побеснявах от мисълта, че не толкова отдавна аз, съвсем като това момче, от глупост се правех на клоун. И почти бях забравил за това.

Скрих предишния Чарли Гордън от самия себе си. Но днес, виждайки това ощетено момче, за пръв път разбрах какъв съм бил преди. Бил съм съвсем същият!

Често препрочитам отчетите си и виждам безграмотност, детинска наивност, нищожен, сякаш затворен в тъмна стая интелект, който жадно се взира през ключалката в сияещата наоколо ослепителна светлина. Виждам, че въпреки цялата си ограниченост съм осъзнавал собствената си непълноценност, разбирал съм, че останалите притежават нещо, което ми липсва, което съдбата ми е отнела.

Дори слабоумният иска да прилича на останалите хора. Детето може и да не знае как или с какво да се нахрани, но му е познато чувството на глад.

В крайна сметка този ден бе полезен за мен. Виждайки по-ясно своето минало, реших да посветя своите знания и способности за изследвания в областта на повишаването интелектуалното ниво на човека. Кой е по-подготвен от мен за тази работа? Кой друг е живял и в двата свята? Дайте ми възможност да приложа дарбата си и да сторя нещо за своите братя.

Утре ще обсъдя с д-р Щраус въпроса за методите на моята работа. Може би ще ми се отдаде да му помогна да реши проблема с широкото прилагане на тези операции, първата от които бе направена на мен. Имам някои идеи в тази насока.

Колко много може да се направи! Щом успяха от мен да направят гений, то такива има хиляди! А каква фантастична степен на интелигентност може да се достигне при нормалните хора? А при гениите?

Колко възможности се откриват! Горя от нетърпение.

Advertisements

One response to “„Цветя за Алджърнън“ Даниел Кийс (част II)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: