Поп каро

Той предпазливо отвори вратата на стаята. Тя, вече будна, седеше в леглото по потник и неговите къси панталони и старателно редеше карти. Седна внимателно до нея и я целуна по рамото:

– Добро утро! Какво е това?

– Пасианс.

Известно време той я следи мълчаливо.

– А аз кой съм?

– Ти си поп каро.

– А-а-а… – гласът му не изразяваше кой знае какво разбиране. – И какво казват картите?

– Че е твой ред да направиш закуска – закачливо му се засмя тя. – Палачинки!
– Ще ти кажа аз едни палачинки – разсмя се той, събаряйки я на леглото като разпиля редените с такова старание карти.

По-късно, докато слагаше палачинките на масата, той й каза:

– И да знаеш, че правя палачинки само за хора, които много обичам.

Очевидно това бе правилната реплика, защото му спечели една дълга целувка, а после и още една. След това и двамата лакомо се нахвърлиха върху закуската.

– И аз ще ти правя палачинки – заяви тя с пълна уста. – Нали си купих готварска книга. Онази мъничката, специално заради палачинките я взех.

Той я гледаше с меките си сини очи, щастлив от глупостите, които му бъбреше и това, че може просто да ѝ се наслаждава.

След години…

– Мамо, ядат ми се палачинки – две блеснали очи цъфнаха на вратата на кухнята.

– Колата е в сервиз. Ще отидем някой друг път.

– Ами, хайде да си направим в къщи – заподскача около нея малката ѝ дъщеричка.

– Миличко, знаеш, че палачинките в къщи ги прави баща ти. – Опитваше се тонът ѝ да бъде търпелив.

– Е, да, ама тате не живее вече при нас. Хайде да ми направиш ти! Не ми се чака до другата събота! Моля те! Хайде…

Стана ѝ ясно, че подобен спор не е по силите ѝ в края на работния ден и се предаде.

– Тук някъде имах една стара готварска книга. Да видим има ли палачинки… – примирено се запъти към шкафа тя.

– Аз ще избера сладко. Дали е останал от течния шоколад? – възбудено забърбори малката гладница.

Майка ѝ сложи малката книга на масата и тя се отвори точно на страницата с палачинките. Не беше изненадващо, защото страницата беше отбелязана с карта за игра – поп каро. Някакъв бегъл спомен се опита да си пробие път в съзнанието ѝ, нещо свързано с палачинки и пасианси, но не успя да се задържи и тя раздразнено пропъди мисълта. Тъкмо отваряше вратата на хладилника, когато неочаквано за самата себе си се спря. Обърна се към дъщеря си, която тъкмо излизаше от кухнята и каза:

– Знаеш ли, защо не поканим баща ти на палачинки?!

Две палави опашки рязко се завъртяха и притежателката им възторжено изкрещя  тичайки през коридора:

– Веднага ще му се обадя, мамо!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: